Произходът на защитната екипировка може да бъде проследен до древни времена. По време на епидемията от чума в Атина, древна Гърция през 430 г. пр. н. е., Хипократ практически няма защита. През 13 век придворните служители в династията Юан са използвали „копринен плат, покриващ устата и носа“ като първите „маски“ в Китай. По време на Черната смърт през 14 век лекарите обикновено са използвали памук или лен, за да покрият устата и носа си. През 16 век, за да се бори с Черната смърт, Чарлз Делом изобретява маска, наподобяваща птичи клюн, покриваща цялото лице, заедно със съответстващ „защитен костюм“ от една част.
Съвременното защитно оборудване започна систематично да се развива. През 1876 г. асептичната хирургия не изисква използването на маски. През 1895 г. немският патолог Ледерих открива, че слюнката на медицинския персонал причинява инфекции на рани и препоръчва използването на маски, направени от марля. По време на епидемията от белодробна чума в Североизточен Китай през 1910 г. Wu Lien-teh изобретява проста маска в стил Wu. Пандемията от испанския грип от 1918 г. направи маските широко достъпни за обществеността. През 1886 г. парната стерилизация става широко разпространена и Kurt Schimmelbusch проектира тръби за стерилизация на превръзки, стерилни бели капачки, маски и ултратънки гумени ръкавици, което води до приемането на бели престилки от медицинския персонал. През 1931 г. Съединените щати разработиха водоустойчив защитен материал, обработен с флуоровъглеводородни и бензенови съединения.

